ПФО 

151 СОУПИ

Средно общообразователно училище

с профилиране по интереси

1990-2002

​

151 СОУПИ, София, е първото чартърно училище в България по авторски модел, създадено през 1990 г.

​

Концепцията и модела на училището са разработени през периода 1988-1990 г., от неформална група, наречена Авторски екип за педагогическо проектиране и реализация (преди това за известно време Педагогическа колегия „Сътворчество”), лидер на която беше Юрий Анджекарски. В тази общност, събирала се в продължение на няколко години в кафето на Централния дом на учителя в София (ул. Паренсов 11), участваха през годините и дадоха своя принос при дискутирането на проблемите на образованието и възможните решения десетки хора. Сред активните участници в тази група бяха Юрий Анджекарски, Светлана Нанчева, Ефрем Ефремов, Генадий Матвеев, Тодор Тонев, Роман Димитров, Олег Чулев, Валери Видас, Веселин Донков, Панайот Рандев, Иван Игов, Веселин Димов, Пламен Бараков, Биляна Сокурова, Стефка Пискулийска, Анна Колчакова, Михаил Матеев, Максим Бурханларски, Теодор Карайончев, Алла Николова, Милен Николов, Любен Витанов, Драган Немцов и много други – срещите бяха неформални и отворени за всички желаещи действащи педагози (учители от всички степени, училищни психолози, директори), студенти, хора на изкуството.

 

Повечето участници в ядрото на групата свързаха своята кариера и жизнен път с образованието и неговата промяна. Две реализирани училища по авторски модели – 98 НУ в Илиянци, с лидер на авторския екип Генадий Матвеев, и 151 СОУПИ в Овча купел, с лидер на авторския екип Юрий Анджекарски, са тясно свързани с дейността на тази неформална колегия. Също така, през 1989-1990 г. тази общност изработи и представи на МОН независим Законопроект за средното образование, в обсъждането на който взеха участие над 300 педагози и над 30 педагогически организации. Законопроектът е публикуван в кн.8/1990 г. на информационен бюлетин „Управление на образованието”, заедно с 2 други независими проекта за закон за народната просвета. Някои текстове от него влязоха в приетия през 1991 г. закон. Основната концепция на този проект обаче – законово регламентиране на достатъчно широки рамки, в които образователните институции да могат сами да вземат решения за дейността си, договаряйки тези решения с родителите и учениците – не беше възприета и приета тогава, и вероятно това през 1990 г. не е било възможно.

 

През пролетта на 1990 г., няколко месеца след започването на демократичните промени в България, екипът на Юрий Анджекарски получи шанс за реализация на училищния модел. Министерството на образованието, ръководено тогава от Министър проф. Матей Матеев, обяви конкурс за модел на училище, а община Овча купел, чийто кмет тогава беше Тодор Костадинов, се ангажира да предостави възможност за реализирането на модела победител. В конкурса участваха три разработки. На първо място беше класирана разработката на екипа на Юрий Анджекарски. Втората разработка, на екипа на Владимир Г. Атанасов и Петър Цветков, постави впоследствие основата на Балканското училище.

 

След провеждането на конкурса, през май 1990 г., беше подписан тристранен договор за реализацията на модела, в който страните бяха: Министерството на образованието като Възложител, община Овча купел като Потребител, и Авторския екип за педагогическо проектиране и реализация, като Изпълнител. Този акт ни дава основания да считаме 151 СОУПИ за първото авторско чартърно училище в България.

 

От 1990 до 2002 г. 151 СОУПИ работеше и се развиваше като иновативно училище, под наблюдението на Експертен съвет, съставен от най-квалифицираните експерти във всяка област на обучението и възпитанието. Всички педагози в 151 СОУПИ се назначаваха с конкурс, на който трябваше да представят и защитят методическа разработка и решат педагогически казус. В най-добрите години на училището то наброяваше над 1600 ученици и над 250 педагози (част от тях бяха външни лектори, преподаващи в 13-те профила на училището).

 

В 151 СОУПИ бяха апробирани, реализирани и развити над 40 иновативни педагогически технологии, в това число уникални за България, като:

- 100% електронна училищна документация (в първите години - практически без хартиена) и Училищна информационна служба;

- Създаване на педагогическа роля "педагог-съветник" и функциониране на Училищна педагогическа служба от 8 педагог-съветници, менторстващи всички ученици от 5 до 12 клас - опитът е използван при създаването на длъжността "Педагогически съветник" в България;

- Провеждане от педагог-съветниците на системни занятия по авторска програма за социални умения СТИЛ (Социални техники и изкуства на личността) с всички ученици от 5 до 12 клас;

- Училищна корекционна група за работа с ученици с обучителни дефицити - предшественик на ресурсните учители;

- целодневна организация в начална степен (1-4 клас) от 1990 г., включване на разнообразни дейности по интереси в учебната програма - ранно чуждоезиково обучение, конструиране, компютри, приложни изкуства, театър и др.; 

- подготвителни групи за 1-ви клас в училище;

- цялостна организация на учебната работа от 5 до 12 клас в учебни групи до 18 ученика, а не в паралелки, и в 80-минутни учебни блокове;

- в 5-7 клас - допълнителни консултативни занимания по БЕЛ и математика и разнообразни занимания по интереси в динамични учебни общности с променящ се състав в съответствие с динамиката на постиженията и интересите на учениците;

- нециклично учебно разписание и модулни дисциплини в учебния план;

- модел на "зелено училище", включващ интензивно обучение по 2-3 общообразователни или профилни учебни предмета, съчетано със занимания от областта на "меките умения";

- съчетаване на пълен обем общообразователна подготовка и пълен обем професионална подготовка в гимназиална степен и съдържателното им интегриране;

- реално практикуване на спорт по избор в гимназиална степен;

- ежегодна презентация и защита на годишна продукция (личен проект) от всеки ученик във всеки профил; 

- уникални програми за профилирана подготовка – Право, Административно и стопанско управление (по програмата на проф. М.Митрополитски), Организация на туризма, Издателски дейности и масови комуникации, Програмни продукти и системи, Домашна педагогика, Здравна профилактика с природни средства, Дизайн на облеклото, Художествен текстил, Дизайн на интериора, Художествена керамика, Театър, Аудиовизия; 

- и много други неща...

​

Много от тези иновации се разпространиха по един или друг начин в системата или повлияха на нея. Например, за създаването на длъжността Педагогически съветник в бъграските училища оказа влияние внесено писмено предложение от екипа на 151 СОУПИ до МОН и последвалата среща със зам.-министър Иван Йордавон и директор на дирекция Тодор Алексиев. В много училища бе възприет 80-минутният блок часове. Учебният предмет „Домашен бит и техника”, който в продължение на 10 години беше част от общообразователния учебен план, е въведен първо в учебния план на 151 СОУПИ през 1990 г. Създаденият от екипа на профил "Програмни продукти и системи" учебен предмет "Компютърна визия" оказа влияние върху програмите на профили, ориентирани към информационни технологии и компютърна графика и дизайн. 

И т.н...

 

Професионалният климат на 151 СОУПИ насърчаваше професионалното и личностното развитие не само на учениците, но и на педагозите. Над 30 педагози от екипа станаха автори и съавтори на учебници и помагала; повече от 10 педагози станаха ръководители на образователни институции или развиха собствени проекти в образователната сфера. 

​

През 2002 г., по време на Министър Владимир Атанасов, училището беше трансформирано от общинско в държавно, преименувано на Национално СОУ "София" и принудено да прекрати повечето от иновационните си практики. Едновременно с това Юрий Анджекарски и част от ядрото на училищния екип напуснаха училището и учредиха сдружение „Професионален форум за образованието”.

​